сряда, 30 януари 2008 г.

Кучешки суеверия

Кучето – най-стария и верен приятел на човека, се появява в неочаквана светлина в хорските суеверия. То е едновременно вестител на смъртта, обитател на отвъдното и демон на чумата.


Появата, присъствието на куче в определени ситуации се смята за зловещо от много народи. Нощния вой на кучета, или внезапното появяване на куче в дома са били смятани за предвестие на внезапна смърт или голямо нещастие.

Смята се, че е лош късмет да срещнеш куче по пътя си, особено през нощта. Страх, който е напълно разбираем, особено като се има предвид старославянското предание, че преди смъртта да отведе човека, тайнствено черно куче обикаля три пъти около къщата му, или ляга пред неговата врата.
В народните поверия черните кучета имат особена връзка с отвъдното. Казват, че те можели да виждат ангела на смъртта, когато се приближи до човека. Особено отношение имало към “четириоките” кучета – животни, които имат светли петна над очите, особено ако са първи от първо кучило. Легендите гласят, че от тях не може да се скрие нито един зъл дух, и че магьосниците бягат надалеч, когато ги видят.


Не само духове и привидения – казват, че кучетата могат да виждат неща, скрити за човешкото око. В древността се е вярвало, че мистичните способности на кучето могат да се пренесат върху човека, стига да му се изяде езика.


Плутарх разказва древногръцки ритуал за пречистване и отблъскване на злите духове – само трябва да се мине през разрязано наполовина куче, а в по-късни времена това е отпаднало и е било достатъчно да те обиколи кутре.


В народната медицина и селскостопанските ритуали на славяните също не липсват магиите с кучета. Жлъчката от черно куче пазела къщата от злини, както и намазването на стените с кучешка кръв и закопаването му под прага на къщата. Кучешките нокти правели боеца непобедим, стрит на прах кучешки череп лекувал треска, а за ухапване от змия на раната се налагал мозък на дружелюбно куче.


Много народни предания разказват за появяването на мъртъвци в образа на кучета. Ако куче прескочи труп той ще се превърне във вампир. Немска легенда разказва, че душите на самоубийците, развратните свещеници, лъжливите съдии и убитите с предателство се скитат по земята в образ на черни кучета. Полско поверие гласи – от водата, в образа на кучета излизат душите на удавниците, връщат се от отвъдното душите на вещиците и самоубийците.


Кучетата-души постепенно се превръщат в кучета-демони, които в християнските страни се отъждествяват с дявола. Кучетата са водачи от този свят в другия и пазачи на преизподнята. В Персия (днешен Иран) все още съществува ритуалът куче да подуши покойника преди да го погребат, а в случай че умре бременна жена, в стаята се вкарват две кучета.


На Хаваите все още жреците-вещери, прилагащи народна медицина жертват за болния куче и петел и изяждат ритуална част от телата им, след което изпадат в транс и произнасят името на човека, причинил болестта. В Ямайка шаманите, които искат да виждат демоните си мажат очите с течност от кучешко око.


В народните предания чудотворните свойства са еднакво присъщи както на живите, така и на мъртвите кучета. Черно кутре, закопано в делва под конюшнята пази конете от шап. Черна котка и куче в двора го пазят от уруки. Руснаците вярват, че мълния няма да удари къща, в която живее “четириоко” куче.


Отгласи на древните поверия достигат дори до нашия технологичен ХІв. - до ден днешен казваме “кучето не вие на добро”. Но въпреки че в суеверните глави на хората това животно винаги е било нещо опасно и страшно, кучето си остава “най-добрия приятел на човека”.


В Средните векове рицарите, които се завръщали победители в родния си край смятали за най-скъпоценен кучешки образ на шлема си. А в Сен-Ден, където погребвали френските крале, гробниците се строят върху две каменни кучета. Средновековието е прославило рицаря и неговия кон, но и кучетата били сериозни бойци.


Английския крал Хенри VІІІ пратил на императора на “Свещената Римска Империя” Карл V помощни войски, съставени от 4000 мъже и още толкова кучета. Според легендата императорът се обърнал към войниците с думите “Надявам се, че ще бъдете толкова храбри, колкото кучетата”.


На 29 април 1617г., деня на Свети Петър, великия инквизитор Педро д ' Артилас, с цел да пресече ереса сред италианските поданици на испанския крал, провел първото заседание на Светата Инквизиция в Милано. По пътя към площада, където десет набедени в магьосничество италианци са щели да бъдат изгорени, от една къща изскочили 30 вълкодава, които с бесен лай се нахвърлили върху инквизиторите и им прегризали гърлата. Този неочакван обрат хвърлил в паника божиите служители, които зарязали еретиците и побягнали, гонени и изтребвани от жителите на града. Вследствие на кучешката намеса се вдигнало народно въстание и губернатора на Ломбардия приел едикт, забраняващ изгарянето на клада.


Вълкодавите, спасили толкова много животи, били на някои си д-р. Маленбраш – върл враг на инквизицията, който разбрал, че инквизицията ще пристига в неговия град и направил няколко чучела, подобни на монаси от най-различни ордени, като дресирал кучетата си да ги нападат и унищожават.

Няма коментари: